Европейските директиви дават свобода на учредителите по отношение на правната форма на енергийните общности – те могат да бъдат всякакви правни субекти, създадени съгласно правилата на националното право.
Според българското законодателство гражданските енергийни общности могат да се организират под формата на (i) търговско дружество, (ii) кооперация, (iii) сдружение с нестопанска цел по реда на Закона за управление на етажната собственост, както и (iv) гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите при спазване на изискванията на този закон.
Изборът на подходяща правна форма се определя от същността на енергийната общност и целите на съществуването ѝ. Основните характеристики на общността традиционно (но не изчерпателно) са:
- Общността трябва да участва в енергийния пазар, да влиза в договорни и икономически отношения. Също така трябва да има “лице” пред членовете си, откъдето произтича и изискването за “субектност” – да има самостоятелна идентификация.
- Обикновено членската маса е динамична, затова членовете трябва да могат свободно да влизат и да напускат общността по всяко време без особени административни затруднения.
- Приемането и напускането на членове не следва да променя капитала на дружеството.
- Основното право на членовете на общността не е имуществен дял от капитала, а правото да ползват енергийните услуги, които енергийната общност предоставя.
- Всеки член обикновено има право на един глас, независимо с каква имуществена вноска участва в общността. Това изразява принципът на демократичността.
- Отношенията между членовете и между членовете и общността трябва да са уредени в единен общ договор – устав, дружествен договор, учредителен акт или други общи правила според избраната организационна форма.
- Общността може да избере да разпределя ограничена печалба (ако това не е забранено от законодателството), но основната ѝ цел според правото на ЕС са екологичните, икономическите или социалните ползи за членовете или за районите, в които оперира.
Горните особености и цели могат да се постигнат по един или друг начин от всички изброени правно-организационни форми. Ще обобщим най-специфичното и предизвикателното за всяка от тях:
- Търговско дружество: това често изглежда най-очевидният избор в България, но не и най-лесният от организационна гледна точка. Най-голямото предизвикателство за организирането на общността като капиталово дружество са приемането и напускането на съдружници / акционери и постоянната променливост на капитала.
- При ООД (дружество с ограничена отговорност) приемането на нови съдружници / членове е тромаво – изисква решение на общото събрание и понякога нотариални форми. Освен това новият съдружник / член трябва или да внесе допълнително имущество в капитала, с което той ще се увеличи, или да купи съществуващ дял. За да се избегнат тези усложнения, би могло членовете да не стават съдружници в дружеството, или поне не веднага, а правата им да се регулират с отделен договор между дружеството и членовете, различен от дружествения договор на дружеството.
- При АД (акционерно дружество) съществуват подобни проблеми, особено с динамиката на капитала – при издаване на нови акции за приемане на нов член трябва да се увеличи капиталът. Все пак тук формалностите са значително по-малки. Приемането на нови акционери / членове е по-лесно, тъй като самото дружество може да притежава собствени акции, които да дава на новите членове. С вътрешно-административна гъвкавост актуализирането на капитала поради текущото приемане на нови и напускането на стари членове може да се извършва веднъж годишно, а не постоянно. Уставът на дружеството може да регламентира тези отношения между акционерите / членовете и дружеството / общността. Остава все пак една несигурност, тъй като различни обстоятелства от живота на дружеството ще остават дълго време невписани в търговския регистър. АД може да се учреди с минимум 50 000 лв. капитал.
- Дружество с променлив капитал (ДПК): с тази нова организационна форма в Търговския закон се елиминират някои от проблемите при АД и ООД – динамичността на членската маса и текущата променливост на капитала са законно позволени и уредени. Поради това ДПК изглежда административно най-подходящото капиталово дружество за енергийни общности. То обаче е създадено с цел да облекчи стартъп проекти и има ограничение предприятието да няма годишен оборот или стойност на активите над 4 млн. лв. Това би могло да е проблем дори за не много голяма енергийна общност. Технически се очаква ДПК да може да започне да се използва от юли 2024 г.
- Сдружения: Като юридически лица с нестопанска цел те не могат да разпределят печалба. Ако членовете на общността, инвестирали в основните активи, желаят да възвръщат част от инвестициите с годишни дивиденти (доколкото е позволено от закона), тази форма не е подходяща. Трябва да изберат друга форма на инвестиция, например чрез заеми. Иначе сдруженията могат да изпълнят много добре принципите за свободно приемане и напускане на членове без промени в капитала, правото на един глас на всеки член и фокуса върху икономически, социални и екологични ползи вместо печалба.
- Консорциум: Дружествата по ЗЗД не са юридически лица и като такива не се вписват в търговския регистър. Въпреки това те имат данъчна идентификация и могат да действат на пазара като самостоятелен икономически субект. Проблемът обаче е, че членовете на консорциума отговорят неограничено за задълженията му. Това означава всеки член да отговоря солидарно за цялата дейност на енергийната общност. Единственият начин това да се преодолее е членовете, или основните членове на общността, да са търговски дружества. Това например би направило членовете (битовите потребители) търговци. Не бихме препоръчали тази форма, освен при сложна структура на договорни и членски отношения.
- Кооперация: На практика, енергийната общност означава “енергиен кооператив” или “енергийна кооперация”. Енергийната общност, регламентирана в Директивите на ЕС, следва основните световни принципи на кооператива. Всички гореописани особености биха се постигнали най-добре чрез кооперация. За съжаление, Законът за кооперациите е създаден с цел да регулира изключително земеделски кооперации. Освен това в момента законът позволява кооперации само между физически лица, докато правото на ЕС изисква членовете на енергийните общности да могат да бъдат физически лица, малки и средни предприятия и дори общини и общински органи. Ето защо обхватът на Закона за кооперациите е необходимо да бъде разширен, но дотогава възниква друг въпрос – може ли една земеделска кооперация да добави към дейността си енергийни услуги за своите членове? Отговорът, изглежда, е положителен. Липсва обаче административна или съдебна практика, която да отрече или потвърди подобно заключение. Въпреки това не виждаме фундаментални пречки в Закона, които да възпрепятстват една земеделска кооперация да предоставя и енергийни услуги на своите членове.
- Европейско кооперативно дружество: Законът за кооперациите признава възможността за учредяване на кооператив, регулиран пряко от Регламент 1435/2003 относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE). Считаме, че тази форма може да се използва за учредяване на кооперация, която не е земеделска и чиито членове може да са и физически, и юридически лица. Признаваме обаче, че това не е практически устойчиво изпитано в България и са възможни неочаквани административни пречки от компетентните органи и неразбирането им на кооперацията извън земеделски дейности.
- Етажна собственост: Според приетите законодателни изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници от 13.10.2023 г., енергийно-кооперативните отношения могат да се установят и чрез прилагане на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). В него е предвидено създаване на сдружение на собствениците, което е юридическо лице и би могло да осъществява широк кръг от дейности за усвояване на инвестиции, ремонт и използване на общите части. Такава енергийна общност обаче има ограничение за членство, което следва да бъде само в рамките на етажната собственост. Все пак изглежда като възможна форма, ако се спазват всички особености на управлението на общите съсобствени части.