В основата на енергийните общности са “икономическите, социалните, културните и екологичните цели и интереси”, които членовете постигат чрез обединени усилия. Това условие присъства както в Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, така и в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), в Закона за кооперациите на България и в дефиницията на Международния алианс на кооперативите. В допълнение, съгласно Директивата за ВЕИ, търсените нефинансови ползи могат да бъдат насочени към целия регион (квартал, община и т.н.), в който действа общността, а не само към членовете. Директивата за ВЕИ също така подчертава, че дори и да има финансови цели, те не трябва да бъдат основни за енергийния кооператив.
Това на практика означава, че енергийната общност не се учредява с основната цел да генерира и трупа печалба, която да бъде разпределяна между членовете, каквато е същността на всяко търговско предприятие. Основните ползи за членовете на енергийния кооператив за възобновяема енергия са най-често производството и доставката на чиста енергия на достъпни цени. Съпътстващо, общността може да съхранява енергия, да осигурява допълнително снабдяване, ако произвежданата вътрешно енергия не е достатъчна, да продава излишна енергия и т.н. Тоест основната полза за членовете на общността е осигуряването на енергийни услуги. Но не само.
Една енергийна общност може изобщо да не разпределя вътрешно енергия, а да я продава изцяло на пазара. Тогава обаче приходите от търговията трябва да се използват за икономически, социални или екологични цели, а не за безгранично разпределяне на печалбата. Спрямо българското законодателство обаче произведената енергия винаги трябва да се доставя на членовете, а единствено излишъците могат да се продават на трети лица.
Социалните и икономическите ползи биха могли да бъдат свързани с преодоляване на енергийната бедност, намаляване цените на енергията за крайните потребители, повишаване на енергийната ефективност, насърчаване на устойчивото енергийно потребление, въвеждане на умни мрежи и умно енергийно потребление, сигурност на енергийните доставки в района, насърчаване на устойчивото икономическо и социално развитие на района, развитие на устойчива инфраструктура, организиране на обучения и информационни кампании за жителите на районите и др. В някои държави приходите от общи ВЕИ проекти се използват за създаване на пенсионни фондове за членовете на общността.
Екологичните ползи могат например да включват постигане на регионални екологични цели, намаляване замърсяването на въздуха в района, увеличаване дела на електроенергия от ВИ в потреблението на членовете на общността или региона, набиране на средства за инвестиции в подобряване на околната среда, на устойчиви градски системи и др.
Печалба: в българското законодателство е конкретизирано изискването на Директивата за ВЕИ финансовите ползи от дейността на енергийната общност да бъдат второстепенни. Някои държави забраняват изцяло разпределянето на печалба. В други се ограничава нивото на разпределение на печалба – например до осигуряване на 6% годишна възвръщаемост на инвестициите, направени от членовете на кооперативите. Понякога печалбата се освобождава от данъци. За България изпълнението на горните правила зависи изцяло от учредителите на енергийната общност и тяхното въображение и добросъвестност. Не е ясно дали може да се осъществи контрол върху тези принципни изисквания на Директивата за ВЕИ, които не са развити в националното законодателство.