Енергийните общности за възобновяема енергия са регулирани от Директивата за ВЕИ – Директива (EС) 2018/2001 на Европейския парламент и Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Правилата от Директивата обаче трябва да бъдат конкретизирани подробно в националното законодателство, за да бъдат приложими за гражданите и организациите в страната.
Последните промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) от 13.10.2023 г. включват две важни изменения и допълнителни разпоредби, чрез които се транспонира европейската директива в националното законодателство. Едната от тях е параграф 1, т. 56, чрез който се въвежда дефиницията за „общност за възобновяема енергия“, а другата е новосъздаденият чл. 18б, с който се регулират този тип общности. С новите законодателни текстове енергийните общности се дефинират като правни субекти, които:
- могат да приемат всякаква правно-организационна форма, следвайки разпоредбите на националното право;
- притежават и управляват инсталация/инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, разположени в рамките на урбанизирана територия, както и обекти, в които акционерите, съдружниците или членовете потребяват произведената енергия;
- могат да гарантират, че членството в тях е доброволно и демократично, а управлението – независимо, но ефективно контролирано от акционерите, съдружниците или членовете;
- имат за акционери, съдружници или членове физически лица, малки и средни предприятия или общини, които въпреки присъединяването си към енергийната общност, запазват правата и задължанията си на крайни клиенти. Важно ограничение за тяхното членство е изпълняването на необосновани или дискриминационни условия или процедури, а специално за МСП – обвързаност на членството с основната им търговска или професионална дейност;
- целят постигането не толкова на финансови, колкото на екологични, икономически или социални ползи за своите акционери, съдружници или членове, или за районите, в които оперират;
- могат да произвеждат, потребяват, съхраняват и продават излишните количества енергия от възобновяеми източници като равнопоставени участници на пазарите на енергия при определените в Закона за енергетиката условия, включително чрез споразумения за закупуване на електрическа енергия;
- могат да споделят в рамките на общността енергията, произведена от техни инсталации, при зачитането на правата и задълженията на членовете като потребители;
- имат достъп по недискриминационен начин до всички подходящи пазари на енергия;
- се насърчават чрез смекчаващи мерки, подробно изброени в чл. 18б, ал. 3 от ЗЕВИ.
Въпреки гласуваните изменения и допълнения в ЗЕВИ, е необходимо да бъдат уредени допълнителни въпроси по отношение на общностите за възобновяема енергия, които да насърчат тяхното развитие в страната, например:
- Да се предвиди регистрация на енергийните общности с цел идентификация и контрол.
- Да се уточнят изискванията за енергийни лицензии.
- Да се предвиди възможност за виртуално нетно отчитане на произвежданата и потребяваната енергия от членовете на общността, което е изключително важно условие за ефективното реализиране на отношенията в нея.
- Да се предвидят последиците при злоупотреба с използването на формата на енергийна общност за други цели.
- Да се предвидят конкретни нормативни критерии и контрол на правилото за приоритет на икономическите, екологичните и социалните цели спрямо чисто финансовите.
- Да се конкретизират правата на участниците в енергийната общност и законовите им защити.
- Да се уреди спецификата на присъединяване на общността към обществените електрически мрежи и отношенията й с операторите на тези мрежи.
- Да се уточни правото на общността да споделя енергия между своите членове чрез собствени вътрешни мрежи.