Законова дефиниция за „виртуално нетно отчитане“ в България към момента няма. За да изясним понятието, първо ще разгледаме какво означава „нетно отчитане“.
Това е отчитането на разликата между произведената и потребената електрическа енергия от един производител – потребител на енергия от възобновяеми източници. Това може да се използва и като форма на кредитиране или улесняване фактурирането на произвеждащия потребител. Например собствената инсталация произвежда в даден час 3 KWh електрическа енергия, която се внася в общата мрежата. Когато потребителят има нужда от енергия в друго време, когато не произвежда, той получава 3KWh обратно от мрежата. Количествата се нетират и няма разплащане на отдадената и получена енергия.
За да бъде виртуално отчитането, е необходимо поне един от обектите, в които производителят – потребител потребява енергията си, да се намира на място, различно от това, на което са разположени обектите за производство на енергията. Виртуалното нетно отчитане е начин на фактуриране, който позволява на множество клиенти да споделят ползите от една единна, обща система за възобновяема енергия. Енергията, произведена от системата, се разпределя или ‘нетира’ сред участниците въз основа на техния индивидуален дял от общото произведено количество енергия. Потребяването на енергия от източници, които не са инсталирани на мястото на потребление на енергията разкрива възможност за много домакинства, които не разполагат с пространство, на което да разположат обекти за производство на енергия от ВИ, да произвеждат такава.
Виртуалното нетно отчитане има и много други предимства, например чрез него енергийните излишъци могат да се използват по-ефективно, тъй като то позволява ползването на енергията да става във време и място, различно от тези на производството ѝ. Също така измерването е по-точно, защото се използва един електроизмервателен уред, с което се избягват разминаванията при насрещно отчитане на произвежданата и потребяваната енергия от различни електроизмервателни уреди.