Според последните промени в националното законодателство и новосъздадения член 18б от ЗЕВИ, един от начините за стимулиране и насърчаване развитието на общностите за възобновяема енергия е чрез прилагане на недискриминационно третиране на общностите по отношение на дейностите, правата и задълженията им като оператори на разпределителни системи.
Въпреки това законът не дава ясен отговор може ли енергийната общност да изгради и оперира своя вътрешна мрежа или инфраструктура от инсталации за разпределение на енергията от своята инсталация до своите членове. Важно е това да бъде изрично позволено от закона за всички енергийни общности. Ако не бъде, то възможна алтернатива е използването на обществената мрежа, което води до редица негативи: (i) губи се ефективността на близостта на производството до потреблението; (ii) общността и членовете й се натоварват с допълнителни мрежови такси; (iii) не може да се реализират проекти за умни мрежи в рамките на общността.
По принцип за операторите на разпределителна мрежа законът предвижда редица задължения. Първо, за да извършват дейност по електроразпределение, е необходимо да притежават лиценз, с който могат да се сдобият след процедура по кандидатстване, одобрение и издаване. Второ, в хода на изпълнение на електроразпределителната дейност операторите отговарят за правилното функциониране на мрежата, поддръжката и развитието ѝ, както и за изготвянето на дългосрочен план за способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия.