От понятието за „общност за възобновяема енергия“ в ЗЕВИ става ясно, че основната ѝ цел е осигуряването на екологични, икономически или социални ползи за нейните акционери, съдружници или членове. Именно тази цел е определяща за дейностите, които може да извършва енергийната общност. В чл. 18б, ал. 2 от ЗЕВИ изрично е посочено, че общностите за възобновяема енергия могат да бъдат активни във всички енергийни сектори като производство, потребление, съхранение и продажба на излишните количества енергия от възобновяеми източници, като в допълнение членовете могат да споделят в рамките на общността енергията, произведена от инсталациите им.
- Производство
На общностите за възобновяема енергия е предоставена възможност да произвеждат електрическа енергия чрез различни видове технологии, посредством използването на слънце, вятър или вода. Общността може сама да решава как да организира своето производство и до каква степен да го развие.
- Потребление
След като общността вече произвежда електрическа енергия, следваща възможност е потребяването ѝ. Нормативната уредба указва, че енергията, произведена от инсталациите на общността, може да бъде използвана от нейните членове. Освен това общността има правото да извършва действия по закупуване на енергия, но единствено за собствени цели, но не и за препродажба на трети страни.
- Продажба
При производство на повече енергия, отколкото може да бъде потребена, общността може да продава своите излишъци от електрическа енергия, като участва равнопоставено и по недискриминационен начин с другите участници във всички пазари на енергия, включително може да извършва продажби чрез споразумения за изкупуване на електрическа енергия.
- Съхранение
Друга възможност за общността при реализирането на излишъци на енергия е да ги съхранява в специални системи до периодите, в които те ще бъдат необходими. За целта е нужна допълнителна инвестиция на енергийната общност за закупуване и поддръжка на системи за съхранение на енергия.
- Разпределение
Съгласно ЗЕВИ (чл.18б, ал.2, т.2) членовете на енергийната общност могат да споделят помежду си електрическата енергия от възобновяеми източници, произведена от инсталации, притежавани от общността. Въпреки това не са уточнени техническите права как общността може да споделя тази енергия и дали може да притежава собствени вътрешни мрежи за разпределение. Ако това не е възможно, то използването на обществената мрежа води до редица негативи: (i) губи се ефективността на близостта на производството до потреблението; (ii) общността и членовете й се натоварват с допълнителни мрежови такси; (iii) не може да се реализират проекти за умни мрежи в рамките на общността. Технически биха могли да се прилагат различни модели за разпределение на енергията в зависимост от специфичните нужди и условия на общността. Например излишъкът от произведената енергия от един член може да бъде използван за компенсиране на употребената енергия от друг – процес, известен като финансово нетиране. Това позволява на членовете на общността да оптимизират потреблението на енергия и да спестят ресурси. Ето защо е необходимо настоящото законодателството да бъде доразвито и подробно уредено, така че да осигури възможността на общностите да изграждат вътрешни инсталации за разпределение на електрическата енергия между членовете.
Можем да изведем от понятието за „общност за възобновяема енергия“, че дейността, която трябва да извършва общността, е управлението на разположени в рамките на урбанизирана територия инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници и обекти, в които акционерите, съдружниците или членовете ѝ потребяват произведената енергия. Управлението на инсталациите може да се изразява в изграждане и въвеждане на стратегии за обслужването и развитието им, също и в поддръжка на съоръженията или дори в синхронизиране на реалната производителност спрямо заложените в проектите цели.
Не енергийните дейности, които извършват общностите за възобновяема енергия, са свързани с реализирането на екологични, икономически и социални ползи, които същевременно допринасят за тяхната устойчивост и енергийна ефективност. Те се изразяват например в предоставянето на по-чиста и евтина енергия, в преодоляването на енергийната бедност, в насърчаването на устойчиво икономическо и социално развитие на района, в създаването на зелени пространства, в защитата на местното биоразнообразие, в организирането на информационни и образователни инициативи за жителите на района, в постигането на регионални екологични цели, в намаляването на замърсяването на въздуха в района и други. По този начин енергийните общности имат възможността да подпомагат както околната среда, така и социалните нужди на своите членове.